Когато спи? Кога е ял? Коя страна беше? Какво да кажем на лекаря? Дневникът държи отговорите — за да не ги държите вие в главата си.

Не още едно приложение с менюта. Място, което поема умствената тежест на грижата — денем и в 3 през нощта.
Още преди раждането искате да знаете къде сте и да запазите ехото. Екранът говори за бременност, не за пелени.

Положителният тест, първото ехо, морфологията — утре ще искате да ги покажете. Днес е достатъчно едно кратко записване.

Не ви трябва да четете меню. Горе виждате: спи ли, откога. Долу — пелена, температура, лекарства с едно докосване.

Партньорът се връща от работа. Баба пита. Вие сте уморени. Лентата „Днес“ показва деня като история — час по час.

Кърменето и шишето са умствена сметка в 4 сутринта. Дневникът помни последната страна и количеството — вие само докосвате.

Средният бутон е нарочно ярък. Отворя листа „Запиши сега“. Грешката се отменя. Без връзка — записът изчаква.

Пелените отстъпват на гърнето. Зъбките стават тема. Сънят следобед още е важен. Екранът се пренарежда сам.

Кантарът вкъщи тревожи. Прегледът иска числа. Тук измерванията са на графика, а листът „За лекаря“ е готов за чакалнята.

Лекарство в 2 часа, второ в 6. Кой го е дал? Кога е следващото? Спешната карта държи алергиите и контактите.

След урока питате себе си: опитва ли се вече? С помощ ли е? Паспортът на уменията показва пътя — спокойно и ясно.

Не трябва отделно да „правите албум“. Записите от деня стават глави: раждане, растеж, вода, спомени. Печат от телефона — без доплащане.

Нощната смяна не трябва да е телефонен разпит. Поканете партньора да записва. На баба — само четене. На записа се вижда кой е докоснал бутона.

Новата регистрация тръгва с пробни дни. После — месец, три месеца или година. Книгата и файловете за печат са включени.

От първото ехо до първите умения във водата. Един тих екран. Едно докосване. Повече място за детето.
